Квартални котки бранят духa на антикварната книжарница ‘’София Т’’
Една затворена кръчма, превърната в най-старата антикварна книжарница, пази историята от преди създаването си
Илияна Тоткова
Неслучайно в Капана са скрити места с история , която се помни и разказва до днес . Едно от тези кътчета е най-старата антикварна книжарница, стопанисвана от София Железарова. Благодарение на 35-то постановление от времето на Тодор Живков, днес в Пловдив можем да поръчаме или с доза късмет да открием отдавна спрени от печат ценни книжа.
Историята започва на улица Абаджийска, където преди повече от сто години се е помещавала кръчмата „Македония“, скривалище на партизани и тайно убежище за обсъждане на исторически казуси. Преди двадесет и шест години, София откупува помещението и с помощта на най-добрите реставратори на възрожденски мебели, дамата превръща кръчмата в дом на редките вече екземпляри литература от различно естество.
Интересът към книгите е наследен от майка й, която също се е занимавала с книжарска дейност, а в родния си дом разполагали с богата библиотека , от която все още пази книги и не би продала в книжарницата.
Атмосферата не остава неоценено от чужденците. Именно там, през 1995 година, Орнела Мути участва във филм, чийто декори преобразени в кафене, са именно антикварната книжарница с нейната поръчкова дървена дограма.
Освен книгите, в невероятното място могат да бъдат намерени икони на софийски майстор богослов , продавани само в нейната книжарница в Пловдив.
Дейността на София не свършва с книжарницата. Тя взима дейно участие в изработването на уникална дарителска книга за Руската църква. Идеята идва с обаждане от столицата с идея за такава книга, а София се заема дейно с проучването на въпроса. Макар и да не е пряк участник в ръчното й изработване, успява да се свърже с едниствената фирма вносител на пергамент за България. Самата книга по идея може да бъде изработена от пергамент с корици от естествена кожа, с идея за месингово плаке и релефен надпис. Освен него, на водещата корица ще се помести и икона на св. Димитър. София споделя, че за нея е удоволствие да вземе участие в изработването на нещо уникално .
Въпреки страничните си дейности, книжарницата си остава нейно хоби и работа. Макар положението да не е розово, пловдивчанката изпитва удоволствие от работата си и намирането на изключително редки екземпляри.
Интересът на семейството и ценителите на автентичното и изчезващото в областта на литературата са надеждата, че има на кого да остави книжарницата и историята скрита зад рафтовете книги.
